Преглед на новина

Интервю със Стефан Евертс

Здравейте,
Стефан Евертс (световен състезател по мотокрос) е дал интервю на нашите колеги от Moto-Zone.bg

Интервюто:
Стефан Евертс: Ще се видим в България на 4 април на световния шампионат!
Днес е Коледа - най-светлият християнски празник. Хората вярват, че на Коледа стават чудеса и мечтите се сбъдват. И понеже е време за поднасяне на подаръци, екипът на MotoZone реши да Ви подари - на Вас - феновете на мотоциклетизма, нещо специално.
Мотокросът е една от най-зрелищните дисциплини, чиято история датира от 20-те години на 20-сти век. С течение на времето, този толкова атрактивен спорт е създал много легенди, сред които имена като Роджър де Костър, Жоел Робъртс, Дони Смит, Рики Кармайкъл, Торстен Халмън, Жоел Сметс, Джереми Макграт, Мишел Пишон и други. Поглеждайки назад през последните 15 години обаче, забелязваме едно име, което се набива на очи - човек, превърнал се в живата легенда на мотокроса. Той е 10 кратен световен шампион, има 101 победи в отделните гран при, през 2006 година се качва на най-високата стълбичка на подиума в 14 от 15-те кръга на Световния шампионат по мотокрос, 3 пъти е обявяван за спортист на годината в Белгия, единственият пилот, печелил световни титли и с четирите японски компании (Honda, Yamaha, Kawasaki, Suzuki), а през 2003 година прави уникално постижение, като печели и трите класа (125 сс, МХGP и 650 сс) на гран при на Франция, отново част от календара на Световното първенство. Вероятно вече сте се досетили, че става въпрос за легендата Стефан Евертс (Stefan Everts).
И тъй като невъзможни неща няма, решихме да опитаме да се свържем с г-н Евертс за интервю. А той се оказа един наистина дружелюбен и сериозен човек. Интервюто със Стефан за мен е като сбъдната мечта, а това, че той обеща да поддържаме връзка ме радва още повече. Надявам се интервюто да Ви хареса:

Нека се върнем малко назад към първото гран при, първата победа...
Когато започнах да се състезавам, бях само на 10 години. Като професионален състезател обаче, започнах на 16 годишна възраст с отбора на Suzuki в Белгия. Никога няма да забравя първия си подиум, когато спечелих трето място в Чехословакия, както и първата ми победа - през 1991 г. в Унгария. Започнах да карам в заводския отбор на Suzuki, където прекарах 5 прекрасни години - 3 в 125 сс и 2 в 500 сс клас на световния шампионат. Много ми допадаше атмосферата в отбора и дадох най-доброто от себе си. Отборът на Силвейн Геборс (Team Geboers) ми даде страхотен шанс, изстреля ме в големия мотокрос и винаги ще му бъда много благодарен за това. След 5 изключително успешни години в Suzuki обаче, беше време за промяна. Имах нужда от смяна на климата, от нова мотивация. Тогава попаднах в отбора на Жан де Груут (Jan de Groot) - Kawasaki. Само след 2 години в Kawasaki, успях да спечеля първата си титла в 250-кубиковия клас. Това беше и първата световна титла на Kawasaki в мотокроса изобщо. Доведох собствения си механик и имах щастието да бъда в отбора на Жан де Груут, с който по това време много, много исках да работя.

Имахте някои трудни години с Honda?
В Honda прекарах страхотни 4 години! Honda изцяло доминираха в световния шампионат през 80-те и може би бяха най-голямото име в мотокроса по това време. За мен обаче 1996 година беше трудна. Имахме много проблеми в отбора, но успяхме да спечелим титлата. Трудностите продължиха и до началото на 1997-ма, но най-трудна като че ли се оказа 98-ма година. Изпуснах титлата буквално в последното състезание и това бе много голямо разочарование за мен. Беше някакси нетипично. Голям проблем с коляното ме извади извън строя през 1999-та, което ме лиши от още една титла. Това бе и краят на годините ми в Honda.

С отбора на Yamaha ли Ви бяха най-успешните години?
Годините, прекарани в отбора на Yamaha, бяха страхотни! Завърнах се от дълго боледуване като абсолютно различен човек. Yamaha ми дадоха най-доброто, на което са способни, за да мога да побеждавам. В интерес на истината, никога не съм очаквал, че ще спечеля 6-ста поредна титла! А това си е двоен хеттрик! Имам невероятни спомени с този отбор. И да... Там прекарах и може би най-успешната година в моята кариера. През 2003 карах едновременно MX1 и MX2 в един и същи ден и успях да спечеля всички състезания! Завоювах седмата си титла, а отборът на Белгия стана победител в Световната купа на нациите по мотокрос. Освен това станах спортист на годината в Белгия. (Евертс е единственият мотоциклетист, печелил последното отличие 3 пъти!). Същата година изпробвах силите си и в ендуро шампионата (ISDE - International Six Days Enduro) и бях доволен, че спечелих първото си ендуро състезание.

Споменавайки 6-тата Ви титла, никога не сте крил възхищението си от Жоел Робъртс (Joel Roberts)? (Преди Стефан Евертс, Робъртс държи рекорда за най-много титли в Световния мотокрос шампионат):
Да, за мен Жоел Робъртс е голям герой! Спечелването на шестата титла и побеждавайки неговия рекорд беше истинско предизвикателство! С голямо значение за мен бе и 72-рата ми победа, тъй като именно в годината на раждането ми - 1972-ра, Робъртс печели 6-тата си световна титла. Неведнъж съм казвал, че той е човекът, който ме подтикна да „преброя" до 100 при победите в отделните гран при и до 10 в световните титли. Винаги ще помня състезанието в Намур, когато станах световен шампион за десети път! Това беше един много специален ден за мен и начинът, по който трябваше да завърши моята кариера на професионален състезател. Робъртс беше прав, аз му казах „ти си луд!", но той беше наистина прав! Мога само да кажа, че Робъртс е човек с голямо сърце!

Няколко пъти карахте в България. Какви са Ви спомените от тези дни?
Да, бил съм доста пъти в България, но мисля, че се състезавах там 2002 и 2003 г. Трасето ми хареса, защото бе широко и много естествено. Отдалечено е от големите градове, но мястото е наистина прекрасно. Организацията също беше на много добро ниво. Откривайки световния шампионат на 4 април, българският мотокрос има шансът да се популяризира още повече. И понеже аз не пропускам гран при, ще се видим там.

Вие сте единственият състезател, имащ честта да изпробва възможностите на четирите японски марки. Кой мотоциклет Ви пасна най-добре Honda, Yamaha, Kawasaki или Suzuki?
Говорейки за японските мотоциклети, определено любимците са ми 1996 `Honda и 2006` Yamaha. С тези мотоциклети имах щастието да карам до предела на възможностите си, а и на възможностите на мотоциклета, имах добър контрол върху мотоциклета и успявах да се раздавам до край.

Като стана въпрос за възможностите Ви, а те наистина са големи, какво е специфичното на Вашия стил на езда? Кое Ви прави по-различен от останалите пилоти на трасето?
Отработвах и променях стила си през всичките тези години. Имах щастието да се радвам на значително количество природен талант (Бащата на Евертс - Harry е четирикратен носител на световната титла). Научих много, гледайки моите герои от детските ми години. Когато натрупах повече опит, започнах да карам много плавно, исках да се усеща, че карам с лекота, без да пресилвам и форсирам мотора. Всъщност, много от техниките, които научих, карайки трайъл байк.

Тогава каква е тайната на успехите Ви през всичките тези години? Тренировката, начинът на каране, отборът, мотоциклетът или нещо друго?
Успехът не е резултат от един фактор. Опитът, амбицията, талантът, характерът, познаването на мотоциклета и умението да го накараш да те слуша вървят ръка за ръка. А може би с най-голямо значение е това, че аз много, много обичах да карам моя мотоциклет!

Предполагам сте имал възможност да опитате предизвикателството на американския суперкрос. Защо не сме Ви виждали на някой от стадионите в Америка?
През 2002-ра имах възможност да карам за Декостър (Decoster) и отново отборът на Suzuki. Тръпката в Европа обаче е друга, тук се случва по-интересното за мен.
Променил ли се е световният шампионат след Вашето оттегляне и как?
О да, определено и в много аспекти. Интересът на хората е по-голям, състезанията се предават по много повече телевизи и в цял свят, което само може да е радва. Има много млади таланти, шампионатът е по-конкурентен, а знаем, че конкуренцията засилва и интереса.

Как се случи така, че попаднахте в КТМ?
КТМ беше истински бум! Отворих изцяло нова страниця в живота ми, започвайки като Race Director (Директор по състезателната част), но се радвам, защото това, което правя ми харесва. Новата ми длъжност е голямо предизвикателство, защото целта е постигането на големи резултати. Освен това, имах възможност да помогна на КТМ за разработването на новия 350 сс мотоциклет, който ще бъде пуснат на пазара през лятото на 2010.

А мотокрос-училището?
Баща ми започна да преподава уроци на млади състезатели по време на зимния сезон в Испания и продължава да се занимава с това. Няколко години му помагах, но спрях, защото работата ми в КТМ бе по-важна.

Какво ще си пожелаете за 2010 година?
Пожелавам си отборът на КТМ да спечели и в двата класа на световния шампионат по мотокрос - МХ1 и МХ2. Пожелавам най-вече здраве, защото всичко останало се постига.


Източник: Moto-Zone.bg
Публикувано на: 25.12.2009г.